Прелестна България: Къщата на Иван Вазов, гр. Сопот

ПОД НАШЕТО НЕБЕ

Поет роден съм аз, поет съм същ.
Душа на песни извор е могъщ -
във радост, скръб, при росните цветя
на май, в фъртуните на януари,
всегда - доволно е да диша тя
           въздухът на България.

На моя дух свободен и крилат
за песни родина е целий свят
но странна сила сеща, колчем той
вис някой зърне на Балкана стария,
когато тласнува летежа свой
           в небето на България

Сърце ми знай да тупа и копней
над всяка скръб и звукове да лей,
и всяка струна в него закънти,
щом някой външен стон удари я;
но то най-страстно чувствува, тупти
           с сърцето на България.

На мойта Муза ликът вдъхновен
навред дружи ме, скръбен ил засмен -
тя песни сладки тихо ми шепти.
Но пламък нови, творчески, разгаря я,
до нея колчем екне, долети
           вик някой на България.

 Иван Вазов, 1900